Резюме на МСР

Измерването на административните тежести се основава на пазарно ориентирана дефиниция на бизнеса:
"Бизнес" се дефинира като сбор от обекти, чиято дейност се изразява в продажбата на стоки или услуги, съгласно пазарните условията с цел генериране на печалба за собствениците.
Тази дефиниция изключва следните лица:

  • Гражданите
  • Доброволните организации и неправителствените организации
  • Произведени от правителството стоки или услуги и реализирани в непазарни условия
  • Други субекти, произвеждащи стоки или услуги, които оперират в непазарни условия, например регулирани монополи

Централна концепция в модела на стандартните разходи е „нормално ефективният бизнес”. Нормално ефективният бизнес се определя като типичен представител на група бизнеси/фирми, който изпълнява своите административни задължения по “нормален” начин – т.е. нито по-добре нито по-зле от това, което е разумно да се очаква.

 

 

Спазването на законовите наредби обикновено води до разходи за бизнеса, които могат да бъдат категоризирани по следния начин:

Административни разходи се дефинират като “разходи, направени от предприятията, за да отговорят на законовите задължения за предоставяне на информация за тяхната дейност или продукция на органи или на частни лица”.

Финансовите разходи са директно заплащани от фирмите на институциите, под формата на данъци и такси.

Разходи за (привеждане в) съответствие са разходите, произтичащи от общите изисквания на законодателството, като например разходи, свързани с нови продукти и процеси, които отговарят на новите социални и екологични стандарти. Тези разходи също са извън обхвата на модела.

МСР не разглежда разходите, свързани с еднократни административни дейности, но включва разходи, свързани със спазване на законодателството за пръв път.

Регулярни/Периодични разходи са административни разходи, които бизнесът постоянно прави във връзка с изискванията за представяне на информация по закон. Те могат да бъдат разходи, които възникват на равни интервали от време.

Еднократни разходи са разходи, които бизнесът прави при адаптиране към ново законодателство или промяна в закон. Това не включва разходите, които бизнесът е възможно да направи за първи път във връзка с изискванията на съществуващ закон

Измерването на разходите с МСР включва всички административни разходи, докато предложенията за намаляване са насочени към намаляване на административните тежести. Много е трудно да се определи количествено какви са хипотетичните разходи на бизнеса, свързани с обичайната му дейност. С цел опростяване на модела и минимизиране на субективността при оценката не се прави разлика между “чисти” административни тежести и разходи, свързани с обичайната дейност на бизнеса. Така че ЕМСР определя количествено административните разходи и показва качествено нивото на административните тежести.

Основна формула на МСР

Основната единица за измерване на административните разходи, е задължение за информиране (ЗИ). Задължението за информиране (или информационното задължение, задължение за предоставяне на информация, на англ. език Information obligation ) представлява задължение, възникващо по силата на законова разпоредба, което изисква предоставяне на информация и данни на държавни органи или на трети лица/страни.

В този контекст „информация” се разглежда в по-широкия смисъл, и включва разходите за обозначаване, отчитане, мониторинг и оценка във връзка с предоставянето на информацията и съответната регистрация.

Задължението за информиране не винаги е свързано с предаване на информация на държавните орган или на трети стани (частни лица). Съхранението на информация, която да бъде представена в случай на инспекция/проверка или при поискване също представлява задължение за информиране.